те
спят, когато ги бера нямам
съзнание в
тихата нощ Седнала
на прага леденостудената
мъгла сега
си карам лъв
калинка Разговор
с Петър на една безлюдна улица в Кърджали този
град без хора в
кафенето съм pro-feeling ОМ вчера
до полуда те обичах по
послушна съм отвсякога сладък
дъжд вали в
КамЮк вали как
изстивам изстивам Ти
си виновна, Алиса figura
hominis утре
навярно ще се усмихнеш Босилек питам
се поезия
махало Вероятно
любов мръсно
мръсно встрани
от пътя толкова
сигурна в себе си El
Corazon откъснало
се отнякъде перце един
чехъл насам друг натам софия
под уличните лампи софия полувкочанено
бебе София
каквато най-често ми се представя Папегỳнда любовта
е от
усещането че вали е Поради
Хименес живея
толкова дълго Икебана
в бална зала за
това не трябват тежки мисли паднало
слънце пет
сутринта е вървя
в напъпилата есен