СТИХОВЕ ОТ ДЪЖДОВНИЦА
*
ситен дъжд вали,
леко потръпват гърбовете
на щъркелите
*
сухо дърво насред суха
поляна, а един вкаменен
щурец край мене пее
*
цял ден ще съзерцавам облаци,
мека е възгланицата на водата
*
тежка обедна молитва,
но децата безгрижно играят
футбол
*
прохладен вятър -
загърбила стадото, една крава
медитира с мен
*
артфестивал -
неразчленим възел от чужде-
странни смехове
*
няма нищо в къщата
на хълма само една
забравена люлка
*
вятърът бие клоните
на ореха в минарето,
долу децата чакат
*
в сянката на сърпа
на джамията празно
лястовиче гнездо
*
Родопите -
болко майчина
*
тихи вечери -
и децата, играещи
на корам
*
куп орехови листа,
отпечатъци в изгубената
памет
*
смитам праха под леглата,
а едно оранжево копче се
търкулва по автобусните
спирки на балатума и не
знае къде да се спре
*
хвърчила от златен
варак, астероиди в
огледалото на езерото
*
сълзите на слънцето
в запустелия двор
тази сутрин
спомнят миналото
лято
*
черна като асфалт е днес
повърхността на водата,
Бог е сторил път, върви!
*
"Как е във водата?",
питам един юноша,
който се къпе в езерото.
"Студено, ама хубаво!",
отвръща той настръхнал.
*
сладко слънце -
тиквите са се накичили
с обици от бобови шушулки
уж лек полъх,
а разля кафето по скалата,
добро утро, небеса
*
след дългите горещи нощи
си тръгвам с калъп за
френски сладки в сака
*
"е, добре, и аз те обичам",
каза най-сетне мравката
на щуреца, но зает с
едно зърно за зимата,
той не я чу
*
в кинемотографичната
инсталация обърнатото
отражение на рухналата
стена на отсрещната къща
същинска крепостна кула
*
тази обетована земянебе
към какво друго би могла
да отпраща, ако не към
древна българия,
слънцето говори
*
Най-хубавия обяд
тортиля с чаша червено
вино в градината на слънце
и да си говориш за конкретна
поезия с един французин,
да е септември
2006
*
тази сива почва
тегли като
пепел
*
загърбили тесния,
запален от слънцето
път, те нижат
поредната спасителна
връзка тютюн
*
броя обраните ръце
в една нива,
а из планината песен
*
толкова ми е родно
това място, че чак
не мога да се позная
*
Една кола спира.
"Къде са тракийските
ниши?", питат ме.
Изведнъж се сещам,
че не съм оттук.
*
пепелно самотен,
тютюнът е цветето тук,
безброй ръце
*
to Asli
a big coffee
with a few sugar
don't be sad, lady
2007
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2007
Росица Пиронска. Хайку. Варна: LiterNet, 2007.