МОЕТО ГАРДЖЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО
Росица Пиронска
Майка ми винаги вземаше думата пред докторите. Те много питаха и все едно и също. С времето се научих да се забавлявам. Говорят с нея, а мен гледат, чакат да направя някой тик. Но тиковете си играеха на криеница. Ти жумиш. Бях спокойна пред тях. И така, понякога докторите чакаха с часове, след което трябваше да се задоволят само с разказа на майка ми. "Тя ги прави, когато е сама и отнесена нанякъде."
Тези спонтанни движения, които на никого не пречеха, я плашеха до смърт. Веднъж, на прибиране от болницата, едно момче, което вървеше пред нас, си извиваше ръцете. "Виж, виж какво прави с ръцете си." Какво прави? Тикове. Голяма работа. "Виж колко е грозно". "И аз ли съм грозна", майка ми не отговори.
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008