ХОРСКИ ПРИКАЗКИ
Росица Пиронска
Един мъж, когото в селото наричаха Съдията, ми се яви насън от отвъдното.
"Съдията починал ли е?", попитах баща ми на сутринта.
"Отдавна. Има две години." И без да му казвам, разбра, че съм го сънувала. Имаше погребение.
Съдията седеше на трапеза в къщата на Байчо, а около него деца, деца. Байчо, и той си отиде преди две години. Срещу Съдията седеше баба, сама и млада. Не я помня толкова млада.
"Как е при вас?", плахо попитах аз.
"Добре сме. Имаме си всичко."
"Като сте вече там, не може да не знаете. Ще има ли апокалипсис?", попитах още по-плахо.
"Хорски приказки. И без това сме много тук."
Баба мълчеше.
"А има ли Бог?", дали не прекалих.
Съдията само се усмихна, а баба бавно избледня и изчезна.
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008