БИБЛОСЪТ НА ХУДОЖНИКА
От сняг и пръст стъпките ти
натежали
отърсваха земята
Разцъфна дървото на челото ми
и кълвача се събуди
Крилете на пеперудите
безжизнени
се завърнаха със плясъци
и слънцето гледахме през дупките
на първите хербарии
Очите на рибите на Свети Никола
запушили лодката
и два молива в ръцете наместо
гребла
Рисувам онова, което зная
кръгове не по-големи от гърдите
на моята майка
Но стига че
Орфей кръсти слънцето на баща си
когато го видя
от върховете на Пангей
и всяка сутрин отпиваше мляко
от стръмните пътеки от зенита
от трептението на листата
Листата тези кукли на конци
размятани събирани горени
И най-белият сняг ставаше черен
от пушека
от телата трескави на басаридите
Елинска е голотата, изпя бащата на
Сапфо
и го разкъсаха
Единствен вятъра не спря да свири
да пропъжда
в пролуките на пластовете
в още неосъмналите прагове
мириса на кръв и жълъди
Рисувам онова, което зная
раменете татуирани от притежание
раменете върху зикурати пирамиди
храмове
впримчени в разкъсаните струни на
китарата
Впримчено е знанието
от камъка до златото във нимба на
иконите
и все по-тясно по-дълбоко става
подпряна на скованите дървета
надигната
Рисувам онова, което зная
по изпотените прозорци острови
очите ти доплували
ситото в ръцете на децата
и две монети под езика ми
© Цветанка Еленкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)
Други публикации:
Цветанка Еленкова. Амфиполис на деветте пътя. София, 1998.