Менг Хаоран (689 или 691-740), известен още като Менг Хао-джан, е един от
най-великите китайски поети от времето на Танг Династията (618-907). Също
като Тао Киан (365-427), от когото той се възхищава, Менг не успява в кариерата
на политик и става отшелник в родния си Ксиангянг, провинция Хубей. Бил е
приятел с Ли Бай (701-762) и Уанг Уей (700-761), на които е посветил стихове.
Менг Хаоран е най-старият от най-значителните Танг поети. Предмет на поезията
му са пейзажите, легендите и историята, както и подробното описание на флората
и фауната на родния му край, където прекарва почти целия си живот. Името му
често се свързва с това на Уанг Уей, като един от най-прочутите поети на пейзажа,
но Менг Хаоран е фокусирал творчеството си преди всичко върху живота на хората,
използвайки пейзажа като фон. Той притежава талант за писане на свежи, естествени
и много вдъхновяващи стихове в уникален стил.
ПОЕЗИЯ
