РАНАТА Й СЕ УМНОЖАВА
все едно е заобиколена с огледала
а навън толкова езера и реки с дълбоки
вирове
умножават я даже капчиците роса
даже дъждовните капки
вече не знае коя e нейната рана коя
не е
какво е било какво не е било
и все тя ще намери на пътеката
писукащото врабче
сив проскубан ангел със счупено
крило
© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Людмила Балабанова. Град без море. Пловдив: Жанет 45, 2015.