ДНЕС
Людмила Балабанова
Утрото е диво - роса върху следи от зъби. Аз избирам росата. Слънцето се опитва да опитоми този ден - но не за дълго. Започва да ръми - росата се преселва в някакви други селения. След нея остават тъжни следи, но вятърът ги разнася. Пътят лъкатуши между облите хълмове. После по склона на пръсти се спуска нощта. Запалваме светлините - с надежда за утре.
моята звезда
на светлинни години от мен...
светулки
© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2019, № 3 (235)
Други публикации:
Людмила Балабанова. Слънчогледова нива. Двуезично издание. Пловдив: Жанет 45, 2019.