Цвета Делчева
Прилича мястото на божие око с ресници от кипариси, кръгът на осветената вода е ирисът му син и аз като сълза из него плувам, а после се гмурвам за думите, които зреят под езика, за перлите, които пазя като зеница в скута си...
-1-
Тя чете много, чете непрекъснато. Има една емоционално заредена слабост към тези, които пишат, от която никога не може да се откъсне. Затова и някой, който умее да си служи с думите, лесно може да се превърне в доминанта на съзнанието й. Предразположението да хареса, да се възхити от това, което той ще сътвори, при нея е като влюбването, защото предхожда впечатленията от написаното. Неосъществяването на очакванията й води до самотност и отчуждение, а откъсването от него - до усещане за празнота.
-2-
Когато той започва да й изпраща свои фрагменти - нарича ги така заради заглавието, което получава по-късно неговата книга, тя ги научава наизуст. Но сега те са изчезнали от паметта й и са останали само усещанията, които са оставили.
Естествено, в тези фрагменти тя търси връзка между това, което се случва помежду им, и описаното от него като художествено обобщение. И макар да не помни вече самите фрагменти, паметта й остава настроена за необичайната употреба на думи, което по дефиниция би трябвало да означава поезия:
Той не изразява любовта си чрез образа на любимата;
внушението е любовно благодарение на вниманието към отделните детайли от заобикалящия го свят;
думите му звучат като парола, защото декларират съвършенството, без да описват чувството, нито да го назовават;
състоянието на влюбеност е доловимо по-скоро в самото отношение към реалността, към обикновеното, съотнасянето на нещо моментно към нещо вечно;
желанието, възбудено от любовта, е насочено към някакво случайно момиче, което в момента наблюдава;
сякаш й връща реплика;
тя е насилието, което иска да го съживи - да го ухапе, да го одраска, да го оцвети отново;
иска му се да запее, после снишава глас, прави нещо механично с крака си;
не се и стреми да вземе височината на тона на влюбването, по-скоро - да задвижи колелото на мисълта;
мозъкът му просто регистрира една гледка, неспособен да описва, смазан от реалността на случващото се;
констатира - крайности, неизведени емоционално.
Разбира се, тя е чакала с нетърпение да прочете целия ръкопис - "Фрагменти"-те, да намери отражението на онова, което се е случило през всичките тези дванадесет години, през които не са се виждали, да намери себе си. Защото Музата, както казва тя, е дъщеря на Мнемозина - богинята на паметта.
-3-
Когато получава ръкописа, тя обръща внимание повече на конкретното и личното, отколкото на общите неща, опитва се да върне минимализма на тези "фрагменти" в първоначалния им обем и плътност. Усещането, което й е останало, е за:
носталгията, която го е измъчвала по-малко, докато всичко друго му е причинявало болка, светът е бил недружелюбен, трябвало е да си запали огън, да топи с дъха си леда отвътре - тук съм, жив съм; страшната самота на неделите, готовността да се кълне, да свива ръцете си в юмруци, да не докосва никого, напълно да отвикне; непоносимостта към чуждия уют, иска да го подпали като знак, който се вижда отдалече, за да дойде тя при него - обръщението е към някоя, която му липсва, към някоя жена, към неговата жена, към жена му;
поривът да се самоцензурира, който е охладен от детето в него;
неосъзнатото мъжко желание да се похвали.
Но също и това, че:
за неговото вдъхновение е от по-голямо значение мястото, където пише, а не това, което се случва;
фрагментите, които е написал там, в Америка, са по-хубави от тези, написани в България;
има фрагменти, обозначени като написани в родното му място, но се отнасят за неща, случили се другаде;
повечето фрагменти могат да се определят като пейзажна лирика, но всъщност зад тази образност са скрити хора и тяхното значение постепенно започва да й се открива;
нея я няма в тези фрагменти, няма нито един, в който би могла да се разпознае.
Тогава се връща на придружителното писмо, с което е изпратен ръкописът, което си спомня дословно, и зацикля върху него: Ти си в тези произведения, както звукът в камертона. Без теб много от тях нямаше да знаят, че са родени. Същото може да се каже и за техния автор.
-4-
Тя се е надявала, продължила е да се надява, че след като го е довела до емоционалното състояние на влюбването, то би трябвало да няма друг по-важен смисъл от това да го тласка към писане. Спомня си:
някаква замреженост, замъгленост;
умора, желание да спре дотук;
новия кълн, който може да напипа съвсем наплитко;
бавността, колебливостта;
ревността;
запаления огън, сякаш горят думи;
хълма, на който само ще лежи в тревата и ще наблюдава.
Сякаш е положил венеца си върху главата й и я е помолил да му го износи.
- 5 -
Всеки читател очаква от автора да прилича на произведенията си, затова обикновено остава разочарован от срещата си с него.
В нейната памет двете впечатления също се наслагват едно върху друго, но усещането е обратното:
че той е много по-интересен, чувствителен, чувствен от това, което успява да изрази;
че другите са подвластни на неговия чар;
че той е творец по начина си на живот, че той е такъв по природа;
че в него има нещо момчешко, неувяхващо;
а също и някаква простота, която тържествува над сложното.
Спомня си едно друго, някогашно четене на негови неща, по-точно усещането, което са й оставили: че той твори съвършено спонтанно, а не се стреми да твори, затова тя страда, а той - не... Спомня си и първопричината за това да не може да проумее отсъствието си от неговите произведения: не дори самата целувка, а по-скоро отдръпването, при което я гледа в очите, сякаш й казва нещо много чувствено, тихо, едва доловимо, почти предположено.
Дълбока симулация на мозъка. Мигновена връзка като по нерв на зъб. Усещането, че:
го подвежда към доверяване;
че тя е онзи наркотик, чрез който раздвижва паметта си, за да може да си припомни всички имена и те да напуснат окончателно настоящето и да останат в миналото;
че жената, в която е бил влюбен, не му е оставила никакви творби;
че на жената, за която наистина съжалява, е посветил един цикъл фрагменти, който започва да се откроява сред другите по своята големина и значимост;
че тя самата се връща в предишното си състояние, като при поглъщането на нещо, което възобновява действието на ревността.
-6-
След тяхната среща тя се отдава на вродената си слабост към редактирането, подреждането, създаването на вътрешни връзки и желанието да доведе до край, до цялостност една композиция. На страстното желание да осигури един френетичен финал на неговите "Фрагменти" - като образ на ситуацията, който да има силен емоционален акцент. Провокирана от неговите думи: потънал съм до уши в ръкописа, който ме води все към теб.
Но усещанията, запазени в паметта й, са съвсем бледи:
неважни поправки, с които той си играе дни наред;
обещание за нещо, което е бременно с много сладък плод;
страх от повдигането на тона в края;
някакво обвинение, дори шантаж - ръкописът се стагнира, запечатва се, отказва да се промени.
Тогава отново зацикля, този път върху една друга негова фраза, която може да цитира съвсем точно: "Музите са ме изоставили напълно, надявам се, че не е завинаги; през главата ми не минава никаква метафора, нищичко".
-7-
Чувства се като дърво, на което са му опадали всичките листа, но са му останали ябълките;
при него продължава да действа някаква цензура, която рано или късно ще цензурира крайния вариант;
тази цензура преди това не е била муза, никога не е била;
по-скоро майка, която олицетворява света на грижите, зависимостта и моралните забрани;
разпознаваемият символ на нейния образ са зърната на гърдите, който акцентира върху кърменето, зърна, които се топят в устата му, но го задавят;
еротиката е само в осата и плода, пчелата и цветето;
той има дарбата и е способен да твори, но обстоятелствата му налагат да съжителства с цензурата;
не може да пише в нейно присъствие, затова пише фрагменти - в кратките моменти, когато е на път;
думите мигрират като пасажи от сардини, в които отделните риби проблясват и потреперват като листа на дърво, когато ги нападне акула, но дори тогава не нарушават подредбата си, само я раздробяват на по-малки форми
и за да го насърчи към писане, тя най-напред е трябвало да го освободи от тази цензура.
В крайна сметка истинската цензура винаги е в личния живот, тя е по-голяма от всяка друга, която може да тласне към политическа емиграция с цел да се освободи писането от идейните догми, или към икономическа - за да се продава.
Ако не можеш да живееш сам, цензурата е неизбежна.
-8-
Ако при първата им среща неговият свят я обсебва, но на ниво лична памет попада на връзката творец - муза, с която не може да се идентифицира, при следващата им среща изпъква връзката му с цензурата, от която той е свръхнатоварен:
В ръкописа, подготвен за публикуване, повечето от фрагментите са отпаднали, други са датирани и са премахнати по-голяма част от личните имена, така че общото впечатление от книгата е, че тя е доминирана от цензурата;
останали са някои обръщения към жени, които са непредставими, но както всяка тоталитарна власт допуска критика в определени дози, за да запази системата, така и цензурата, тоест жена му, е приела някои волности.
Малко след това тя попада на публикувано в един вестник преди няколко години негово произведение. От него сега си спомня жената, тялото, което той се опитва да досънува, ръката му е неспокойна, неуверена, търси опипом, изтръгва любовното впечатление от фрагмента и го прекъсва, сякаш е чул гласа на жена му, която отваря вратата на стаята му.
И после, неочаквано, връщайки се отново към миналото, той й заразказва: "Тя (жена му) беше съвършената любовница...".
Отново го е подвела към доверяване, но то не е могло да намали страданието, което й причиняват тези думи, макар и да удовлетворяват любопитството й:
Той е очаквал тази любовница да продължи да се грижи за него, да бъде нейното дете, а тя е искала да има деца, истински деца;
първоначално тя е била в сянката на неговата известност и е трябвало да се откаже от потенциалните си възможности, без да получи в замяна на това някаква вярност;
той никога не я е хранил;
тя отказва да слугува на неговия талант,
но продължава да цензурира творчеството му, натяквайки му за любовните истории, заради които той се чувства виновен;
лесно изкушаван и лесно предаван, той е изоставян от различните жени една след друга.
Иска да избяга от тази цензура, но после се отплесва по пътя, заиграва се, подлагайки самата нея на огромен риск;
обърква творческите проблеми с проблемите на брака;
това я кара да заеме отбранителна позиция
и започва да се съмнява, че една връзка, която няма своя митология, би могла да има бъдеще.
"Мисля, че бяха споменати всички" - казал той след представянето на "Фрагментите". И ако някои от тях са били загубили вече донякъде способността си да й причиняват болка, това изречение я наранява с невероятна сила. Освен това личното му присъствие подсилва много звученето им. И това е онзи миг, в който желанието й да се осъществи като муза достига максималния си връх.
Усеща някаква дълбока пропаст между нея и останалата публика
и че може да падне в нищото;
че стига дотам да спомене пред него едно чуждо произведение, в което той веднага я разпознава - върховна и убийствена, не се харесва тя, но се харесва;
че този гняв му е достатъчен да пожелае битката с невидим, но осъзнат съперник;
извиква тръпката по ръба на чашата, както пчелата извиква удоволствието по краищата на цветето;
нажежен до розово лотос.
-9-
Все едно е надянала ръкавица за сокол. Споменът, който й е останал, е за:
раздялата като онова далекогледство, което е необходимо на автора, за да опише нещо;
някакъв опит да се освободи от цензурата, да се откъсне от зърната и да види гърдите;
вино от цветовете, не от плода, което трови, а не опива;
фрагменти, които никога няма да бъдат довършени, нито публикувани.
Носителят на архетипови проекции, който първоначално е бил надарен с архетипово очарование, изключително въздействие, се е деформирал в живата връзка. А никой упрек не може да е толкова болезнен и да убива така, както съзнанието, че той не удовлетворява очакванията от образа, който тя е създала, макар и заимстван от него.
-10-
Но нима той може да бъде упрекнат, че вместо да мисли за нещо, вместо да го описва, е предпочитал да го живее?
Една немска поговорка казва: Нищо не гори така силно като любов, за която никой не знае.
Цялото магазинно помещение в уличката, която излиза на "Нашмаркт", заедно с витрината и вратата, е облепено със сини BIС - все едно внезапно са били разпилени няколко връзки химикалки. Трепнах, като че виждах улики, които някой не е успял да скрие от един вид "ритуално" погребение.
Сутринта бях намерила в едно списание последната публикация на негови произведения и очите ми се бяха заковали върху снимката му. Усетих, че ме побиват тръпки, това ми напомни за времето, когато като съвсем малко дете се взирах в лицата на хората по некролозите и се питах дали са знаели, че ще умрат, когато са ги снимали.
Изглеждаше много зле - сякаш се боеше не от самия край, а от думата за край.
-11-
Тя вижда Цензурата във Фридрихсбад в Баден-Баден един четвъртък - един от двата дни в седмицата, в които, както някога, едното крило с помещения е отделено за мъжете, а другото - за жените. Тръгва заедно с нея по описаните в рекламната брошура седемнадесет стъпки:
- душове - смутена е от неудобното предимство, което й дава разпознаването на тази жена;
- топла въздушна баня, 54 градуса - сякаш е достатъчно само да си послужи с метафора и тази жена да се появи;
- гореща въздушна баня, 68 градуса - първото впечатление е за учителка по професия;
- душове - има снажна снага на планинарка или може би волейболистка, сега леко приведена;
- масаж със сапун и четка - майчинството е оставило дълбоки следи;
- душове - някакво изсипване напред и надолу, издаващо лоша походка;
- минерална парна баня, 45 градуса - тялото й постепенно се замъглява от естествените пари;
- минерална парна баня, 48 градуса - водата е прозрачна и плътна, в нея всички са по-красиви;
- минерална къпалня, 36 градуса - започва дори да изпитва симпатия към нея;
- минерална бълбукаща гореща вода, 34 градуса - защото привлекателността иска топлина и плътност, в която да плува, а не въздух, за да виси;
- минерална възбуждаща баня, 28 градуса - вижда как тръгва към вратата, която води към големия басейн под импозантния купол, в който жените могат да се смесят с мъжете, ако желаят, и очаква да подмине вратата, защото това се очаква от една цензура, но тя я отваря без колебание и се потапя във водата с желание, с наслада.
И сега разбира как точно го прави. Унищожаването на чувствеността. Тихо, хигиенично.
Как мрази после старанието й да слезе внимателно по стъпалата в общото джакузи на следващата зала;
как я мрази за този дяволски пакт, сключен между нея и другия пол (автора) - тя го оставя свободно на неговото воайорство (всъщност това вече не я засяга) срещу своето удоволствие да се ексхибира;
удоволствието, което си доставя, затворила очи - абсолютната й незаинтересованост от това какво й причинява на нея, и на жените изобщо;
как мрази този тип унисекс, спортен, неженствен, студен, либерален;
нейната склонност към приятелство с мъжа;
нейния късоглед поглед...
И дори не може да й съчувства заради това, че й липсва неговият заслон;
нито заради вниманието, което очевидно й е липсвало, и творбите, които не е могла да вдъхнови, затова й е било по-лесно да цензурира;
или за погледите, които тактично се отвръщат от нея, ала не от тактичността, а от погледите тя има нужда.
Как я мрази сега, как я мрази - тази, която я води като през деветте кръга на ада... Вече не може да гледа човешко!
Не казва, че не е изпитала състрадание, само че й се е сторило справедливо това, което вижда по обратния път:
- душове - голотата е част от наказанието;
- студен басейн, баня със студена вода 18 градуса - унижението, което трябва да преживее;
- подсушаване с топла кърпа - творецът или търси майка, или е баща;
- намазване с крем - в живота си или майка, или дъщеря;
- завиване с одеяло - в любовта си или майка, или дъщеря;
- четене на оставените край леглото списания - последния цикъл от негови фрагменти с край, който все пак се забива между краката на момичето; желанието му иска да е момиче, езикът е станал свръхеротичен, станал е съвсем развързан, освободен.
© Цвета Делчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2016
Цвета Делчева. Реконструкция. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Цвета Делчева. Реконструкция. София: Сиела, 2010.