ПРОЛОГ
За примижалите от слънцето клепачи
пътуването не е начин да се стигне някъде.
Край борда се редуват чайки и вълни
със същата последователност,
с която до шезлонгите
проблясват запотени чашите.
Подухва плахо обедният бриз.
И с мимолетната прохлада
довява думи от далечен разговор:
"Усещаш я, нали? Милувката на Океана!"
Горещо е. Скучаем.
Внезапно вик: "Акула! Виж!"
Един отвесен плавник
(стремително извит
и гладък като скалпел)
се плъзна покрай борда и се скри
сред мимолетния венец
на чезнещата пяна.
Отново сме с притворени очи,
отпиваме от чашите си и мълчим.
Блаженство... да, но и досада.
И никакво усещане за ужас от видяното.
Добре, че с лекомислените си игри
делфините отново ни развеселяват.
Началото и краят
остават винаги незабелязани.
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия.
София, 1997.