ЕПИЛОГ
Акулата е пратеник.
За натежалите от слънцето клепачи
тя винаги се появява неочаквано.
Изниква като някаква огромна паст
от мътните предели на душата...
Така ли казах? На душата...
Да, идвайки с раззината уста оттам -
между живота и смъртта,
пространствата и сетивата,
Акулата е нашият изплъзващ се мираж,
безжалостен хирург, отчаян медиатор...
Показала едва
извития си плавник над водата,
оттам в безреда наизскачаха
метафоричните тела
на всички нейни жертви,
врагове и неприятели:
запалилият кораба си Одисей,
издавилите се с проклятия моряци,
Близнаците в нощта над тях,
Плеядите и пролетният вятър...
Акулата наистина е пратеник.
И в озарения от зъбите й бяг
на нейната задъхана граматика
глаголът съм
е като тялото на всекиго от нас -
готово винаги за операция...
Няма край, няма край.
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия.
София, 1997.