Първа картина

Детска стая - прозорец, камина, старинен стенен часовник... Балони и афиш с надпис "Честит рожден ден!". По пода стоят подаръчни кутии с отворени капаци.

Песен на часовника

Тик-так... тик-так...
Рояк звезди намигат вън!
Тик-так... тик-так...
Играчки, ставайте от сън!
В дванайстия час
започва куклен бал за вас!

Стрелките се въртят,
минутките летят,
нощта се топи!
Камбаните ехтят,
костюмите блестят...
Кой тук още спи?
В дванайстия час
започва куклен бал за вас!

Тик-так... тик-так...
Старинният часовник бди...
Тик-так... тик-так...
Вълшебни мигове реди...
В дванайстия час
започва куклен бал за вас!

Играчките се разбуждат, търкат очи, приглаждат костюмите си, оглеждат се.

Кукла: Добрият стар часовник не ни забрави! Винаги ни буди навреме за празненството!

Плюшено мече: Хм, как ми се е разрошила козинката!

Палячо: Защото не се решеш редовно! Я виж аз какви букли имам! (показва смешната си щръкнала коса)

Кукла: О, някой ни е донесъл подаръци! Дали има нова рокля за мен?

Матрьошки: А за мен?

Мече: Пфу, рокля! Сигурно е специален гребен за плюшени козинки!

Палячо: Ама че сте глупави! Подаръците са за него (сочи спящото дете). Забравихте ли, че днес беше рожденият му ден?

Мече: Вярно... Аз пък бях подарък за миналия му рожден ден. Стоях сресан, с папийонка, в червена кутия със златна панделка!

Кукла: А пък аз - за още по-предишния... И му бях любимка!

Матрьошки: А пък ние...

Палячо: Стига спомени! Ако става дума, мен ме получи ехее! - още когато беше бебе! Я елате да видим кои са новите ни съседи!

Приближават се, почукват по кутиите, надничат...

Палячо: Хей, има ли някой тук? Щом ще живеем заедно, трябва да се представите!

Кукла: Още са нови... Не знаят какъв е редът...

Мече: (бърка в една от кутиите) Аууу! Тук има нещо по-чорлаво и от мен!

От кутията изскача Таласъмът.

Кукла: Не може да бъде! Това е сън!

Матрьошки: Това е сън!

Таласъм: Хе-хе - сън! Не съм сън, ами съъъм ... ТАЛАСЪМ! (криви се, плаши ги) И умирам за сън! (връща се отново в кутията си)

Кукла: Бррр! Кой прави такива играчки - само плашат децата!?

Мече: Дано останалите са по-симпатични!

Палячо: Хей, приятели, покажете се най-сетне!

Песен на оловните войници

Войниците:
Красивите мундири
с пагоните искрят
и води командирът
войнишкия парад!

Войската ни е дружна
и в бой, и в зной, и в мраз!
А песен щом е нужна -
запяваме на глас!

Командирът:
Оловните войници
от страх не ще пълзят.
Те в първите редици
на битката летят!

Войниците:
В сърцата от олово
надеждата гори,
че хората отново
ще станат по-добри!

Храбрият оловен войник:
До моите другари
посрещам всеки враг -
не се боя, макар и
с един едничък крак!

И падна ли във боя,
загина ли без вест,
помнете не героя,
а неговата чест!

Играчки: Браво! Юнаци! Смелчаци!

Таласъм: (подава глава и процежда) Глупаци! Диваци!... Не мога да мигна от тази врява!

Кукла: (към войниците) Не му обръщайте внимание! Това е един невъзпитан, неприветлив, неприятен, неразбран ТАЛАСЪМ! Не може изобщо да се сравнява с такива смели, красиви, миролюбиви кавалери като вас! Добре дошли! (прави реверанс)

Матрьошки: Добре дошли! (повтарят реверанса)

Таласъм: (говори си под нос) Смели! Красиви! Особено онзи - куцук, куцук... Само да го духна и ще падне!... Героизъм, чест! Дрън-дрън...

Палячо: Май си имаме и една прекрасна дама! (сочи кутия, от която се подава рокля)

Войничета: Искаше да кажеш: "Още една прекрасна дама"...

Кукла: Колко се радвам! Намерих си приятелка! Покажи се, миличка!

Матрьошки: Покажи се, миличка!

Мече: Не се стеснявай! Ние сме приятели!

Балерината се показва.

ХОВ: О, толкова е крехка!

Кукла: Каква красива брошка имаш!

Матрьошки: Има брошка... Има брошка... Има брошка... (шушукат си от ухо на ухо)

Палячо: Моля те, потанцувай за нас!

Матрьошки: Потанцувай за нас!

Песен на балерината - 1

Тупти сърцето ласкаво
в гърдите от картон.
Не искам сцена бляскава,
букети и поклон...

Пр.:
Въртя се пак и пак, и пак
с един едничък крак -
за вас, за вас, за вас танцувам аз!

И роклята рисувана
със брошка от стъкло
не сменям за пътуване
и пищно облекло!

Не искам обожатели,
каляски и палат...
Богата съм с приятели
във моя куклен свят!

Палячо: Ура! Чудесно е да намериш нови приятели!

Матрьошки: Нови приятели!

Таласъм: Да бе, приятели! Сякаш не видях за кого танцува! А ние, неприятните, ние, неприветливите и ние, невъзпитаните... За нас никой не танцува, нали! Ние да си стоим в кьошето, нали!

Кукла: (сочи часовника, тананика): "Стрелките се въртят, минутите летят, нощта се топи..."

Мече: Вярно! Време е за бал!

Матрьошки: Време е за бал!

Таласъм: "Бал"? Какво е това?

Всички: Танци, смях, веселие...

Таласъм: Значи - пак дандания!

Песен на играчките

Животът на играчките
минава в сто игри,
шегите и закачките
не спират до зори!

Пр.:
Звездите щом изгреят,
щурците щом запеят,
живеем своя истински живот!
Танцува и се смее,
тъгува и копнее
добрият куклен мъничък народ.

Войници и мечтатели,
палячо или крал -
тук всички сме приятели
на весел нощен бал!

Докато играчките пеят и танцуват, таласъмът ги бута, дърпа, подлага крак, иска да развали празненството.

ХОВ: Слушай, драги! Не се дръж грубо с дамите! Не разваляй празника на приятелите ми! И не докосвай малката нежна балерина, че ще си имаш работа с мен! Запомни ли?

Таласъм: Ооо, надут, наперен, еднокрак самохвалко! Пак ли ще ми дърдориш за чест и други такива врели-некипели? А що се отнася до балерината - май си влюбен в нея, а? Хе-хе! Ще ми се да погледам как танцуват еднокраките! Куцук-куцук... (криви се подигравателно)

Песен на таласъма - 1

Не ми харесват куклите
с нацупени уста!
Поставям бързо фуклите
на техните места!

Мечета ококорени,
палячовци и смях
обичам, но затворени
в килер със много прах!

Видяхте вече моя лик
навъсен, страшен, див.
От всеки ваш печален миг
аз ставам по-щастлив!

Двамата се вкопчват, сбиват се... Таласъмът блъска ХОВ и той пада през прозореца.

Играчките се втурват да видят какво се е случило с войничето.

Войници: Дръж се, приятелю! Дръж се!

Кукла: Олеле!

Матрьошки: Олеле!

Кукла: Заклещил се е между плочките! Ами сега! На всичко отгоре завалява!

Палячо: Две момчета приближават до него... Носят лодка от хартия! Дано го спасят! Дано го върнат при нас!

Мече: Не! Сложиха го в лодката и го пуснаха да плува в оная кална вада!

Матрьошки: Кална вада ?!

Балерина: О, горкичкият! Моят храбър оловен герой! Дали ще те видя отново?

Завеса.

Думи на часовника пред завесата, докато се сменя декора:

Старинният часовник бди, тревожни мигове реди...
Нима е редно куклен бал да свърши със такъв финал?
Дали оловният войник потънал е без шум, без вик
и чезне в мрачния канал сред тиня, жаби, смрад и кал?
А може би е паднал в бой - нали е истински герой?
Не зная, ала друго знам - ужасно е да бъдеш сам!

От сто години аз вървя, тиктакам, гледам и звъня
на всеки час с кристален глас... И всеки ден започва с мен.
Но днес, от мъка и тревога една секундичка не мога
да продължа напред! Разбирам... Боя се, че навярно спирам!
Ако войникът се покаже, пратете някой да ми каже!
Тогава ще потегля пак: тик-так, тик-так, тик-так, тик-так...

Мечта, мечта това е, зная, ала за хубав край мечтая!
Какво нататък ще се случи, след малко всеки ще научи.

>>>