Втора картина

Град, улица, канал. Водният плъх е заобиколен от свита подчинени мишлета, които му носят бинокъл, гребен за мустаците...

Водният плъх: Ох, коремът ми взе да стърже вече! Няма ли да мине някой, че да го глобя!... Абе, не е лошо да си началник, ама много са малко подчинените, бе! (Сочи мишлетата.)... Уж съм голяма клечка, пък голям глад ме гони! Или беше обратно - голям глад ме гони, щото съм голяма клечка... Точно тъй - големците имат голям глад! Пък другите... Абе, я аз да взема да си наточа зъбите, че току-виж се появил някой от другите!

Песен на водния плъх

Цял ден свойте зъби точа,
че заемам важен пост -
във канала водосточен
не допускам даже гост!

Мишлетата: Не допуска даже гост!

Който иска да премине,
нека такса да плати -
мръвки, сиренце, сланина...,
с нещо да ме нагости!

Мишлетата: С нещо да го нагости!

Инак - зле за минувача,
смее ли да вири нос!
После нека се оплачат -
аз заемам важен пост.

Мишлетата: Той заема важен пост!

Приближава лодката с оловния войник.

Водният плъх: Охооо, пътник без билет!... Стоп! Дай си документите! Нямаш? Глоба! Гло-ба!

Мишлетата: Глоба, глобааа!

ХОВ: Какво? Каква глоба? Аз съм войник. Изпаднах в беда!

Водният плъх: Войник? Мммм... И войниците са от другите... (глади си корема) Какъв точно войник си? Рапортувай!... (на себе си) Надявам се поне да си от вкусна, сочна дървесина...

ХОВ: Аз съм храбър оловен войник. На вашите услуги!

Водният плъх: Те, това е! Не стига, че не дава такса... Не стига, че не плаща глоба, ами на това отгоре бил от олово! Кой ще си троши зъбите с тебе, бе! Потъваш! По-тъ-ваш! (клати лодката, блъска го във водата)

Мишлетата: (Помагат.) Потънааа...

Тая хартиена лодчица дали няма да ми залъже глада, докато дойде следващият?

Завеса.

Думи на часовника:

Какво дочух? Какво дочух!? В килера плъзна миши слух!
Топуркаха навред крачета - оная безобразна чета
крадливи, глупави мишоци цвъртеше нещо за потоци
от кални вади във канала. Чух нещичко за лодка бяла
с платна от сгъната хартия... Началникът им лапи триел
и мятал погледи сурово към някакво парче олово!

О, ей сега ще се озърна, стрелките си назад ще върна
и всичко пак ще е прекрасно: добър - светът, небето - ясно!
Ще се повтори отначало и в полунощ ще почне балът.
Добрата нежна балерина ще спре пред топлата камина...
Войникът пък ще я покани на танц, забравил свойте рани...
Мечокът, куклата, палячо не ще узнаят как се плаче...

Мечта, мечта това е, зная, ала за хубав край мечтая!
Какво нататък ще се случи, след малко всеки ще научи.

>>>