* * *

web

Не ми затваряй реката!
Не обръщай гръб
на върбите,
потопени до глезени
в есен...
Не изглеждай така различен
и не се надвесвай
над душата ми -
глас без дъно...
Не изричай онези думи
и не потъвай в себе си...
бързо…

Много дълго не съм те търсила.
Бях на север и съм студена...
И съм светла и непокътната
като отражение...
Но това е защото бързах.
И защото тече реката -
мокра и милосърдна...
И идва някой.

 

 

© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)