* * *
Преди да си отида у дома,
ще мина през онази южна пролет,
с недовършената светлина
край реката и тополите...
И докато дните ми хвърчат
щурци и късни пеперуди,
ще седна и ще си помисля -
как не ми се ходи другаде...
как не ми се ходи никъде...
Ще се въртя във кръг напук,
докато свят ми се завие
или светът не стане охлюв.
И домът ми ще е тук
А и аз ще съм наоколо.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2004, № 4 (53)