Виолета Христова - Деца в окото

ДЕЦА В ОКОТО

Децата ми се стичат
в края на окото -
солени и щастливи в полунощ.
Аз никак не умея
да преценя живота,
струва ми се, че е само лош.

Не се отделяй
от света наоколо!
Не късай от душата цветове!
Децата ми се стичат
в края на окото -
деца са
и са още върхове...

И никнат по земята
млечни зъбчета -
небето се превръща в козунак.
Измъчва ме световната безпътица -
Безпътицата
е попътен знак.

Децата ми се стичат
в края на окото -
снежинки са, а после снегове...
Небесните реки
се вливат във живота.
И сутрин се събужда променен.