Стоян Вълев - Секс преди закуска

СЕКС ПРЕДИ ЗАКУСКА

Стоян Вълев

Какви ли не глупости се пишат по списанията днес, възмути се Тодор, когато Гери му прочете на глас статийката. В нея се говореше, че учените установили окончателно и безпогрешно - най-сигурната рецепта за дълголетие е сексът преди закуска.

Той помърмори недоволно, докато се обуваше, и скоро се чу сърдитото ръмжене на форда му.

А Гери звънко се разсмя. Така се смеят жените, пред чиито очи се мержелее нещо хубаво, то няма още име, невидимо е, но непременно ще дойде. И идва, но само при онези от тях, които вярват, че това ще стане.

- Ще тичам всяка сутрин - обяви Гери вечерта в спалнята.

- Върви, ако щеш, на ръце! - избъбри той, съсипан от лудницата в голямата фирма, която ръководеше, и като се обърна към стената, захърка.

На другата сутрин точно в пет сутринта Гери отвори очи. Облече се с предварително подготвения екип, обу чисто новите си маратонки и изтърча навън. Улицата зейна пуста пред нея. Затича към парка.

- Ей, боец, къде? - дочу неочаквано мъжки глас след себе си и се обърна. Беше продавачът от будката за вестници.

- Идвай с мен! - подвикна му предизвикателно тя, без да спира.

- Друг път... - измърмори продавачът, загледан в нея.

Гери спринтира по алеята и скоро се задъха, забави темпото, така тичането й заприлича на подтичване след трамвая. Когато се връщаше, плувнала в пот, отново предизвикателно заприпка, но спря пред будката за вестници. Взе един и тогава се сети, че няма пари. Понечи да го върне.

- Вземи го. Друг път ще платиш - спря я продавачът.

Тя се опря на плота и огледа мъжа пред себе си - към четирийсетте, с грубо, обрулено от ветровете лице.

- Що пък да не се запознаем, а? - предложи усмихнат той. - Аз съм Косьо Иванов, капитан от запаса. Изритаха ме от армията. Все мислехме как да победим НАТО, пък то, вместо да воюва с нас, просто ни зачеркна от списъка на личния състав. Превзеха военното министерство, вместо страната... Ясна ли ти е тактиката, боец?

Тя кимна разбиращо - армията от безработни си имаше своите батальони от военни, които НАТО натика в чувал без нито един изстрел.

Всяка сутрин тя минаваше край Косьо и дръзко му подвикваше:

- Идвай с мен, капитане!

Той поклащаше глава - поздрав ли или несъгласие, тя така и не разбра.

Но една сутрин той затича след нея, настигна я и тя учудена видя, че е навлякъл екип и маратонки.

- Бегом, боец! - изкомандва строго капитанът от запаса.

Наложи темпо, на каквото не можеше да се издържи - но тя стискаше зъби, тичаше, докато рухна безсилна на тревата, до дървената детска къщичка в парка. Той плонжира до нея и ръцете му я сграбчиха, тя се опита да се отбранява, претърколиха се - задъхани, изненадани, развеселени... Играта неусетно премина в кратка сексуална схватка, която протече не по армейските стандарти. Победител нямаше, защото и двамата бяха доволни и щастливи от неочакваното приключение. Дървената къщичка се оказа идеално прикритие.

- Така трябва да се воюва, капитане! - погали го по лицето Гери.

- Слушам! - козирува легнал той.

Вече бягаха всяка сутрин заедно и стигаха все до дървената къщичка в парка, където тя театрално рухваше, а той се мяташе до нея - да я спасява с целувки и ласки, както изисква уставът на влюбените. Неусетно се оказваха в къщичката и следваше кратка схватка, а победител - по военните стандарти - все нямаше. И двете армии се оттегляха от полесражението със самочувствието на победители. Косьо заставаше на своя пост до будката и ловко подаваше вестници на забързаните минувачи.

Гери се завръщаше вкъщи задъхана, щастлива и се пъхаше под хладните струи на душа. Приготвяше закуската и едва тогава Тодор с пъшкане се стоварваше на стола в мъничката кухничка. На масата винаги го чакаше акуратно сгънат вестникът.

- Хубаво е, че тичаш сутрин - ухили се веднъж той.

- Защо, скъпи?

- Купуваш ми вестник - разгръщаше го нетърпеливо Тодор.

- А сексът преди закуска? - смигна му палаво тя.

- Стига глупости, какво ли не пишат проклетите списания... - отговори й с пълна уста той, докато очите му жадно пробягваха по страниците на вестника.

- Ей тъй ще си умра, с отворени очи - тъжно поклати глава тя, с опрени на масата пръсти - без да си изпълня мечтата да правя секс преди закуска...

Но вглъбен във вестника и храната, той не чуваше нито гласа й, нито тайните, възторжени сигнали, които излитат като звън на камбанки от тялото на щастливата жена.

Други публикации:
Стоян Вълев. Време за изневери. София: Златната ябълка, 2003.