Стоян Вълев - Юда-Юдичка

ЮДА-ЮДИЧКА

Стоян Вълев

Мъжът бе освирепял. Застана пред масата и само кимна. Жената се сви - заприлича на животинче в капан.

Ако бе изругал или изпсувал, нямаше да изглежда така заплашително.

Жената, пребледняла, се надигна от розовото фотьойлче и застина права.

Мъжът все така мълчеше, но сякаш изговори с очи нещо и жената като тласната в гърба се затича към вратата.

Мъжът я наблюдаваше с присвити злобни и грозни очи.

Тогава старчето, шутчето, дето ръсеше вицове и закачки, а всички цяла нощ се хилехме, пъргаво подскочи и изприпка пред мъжа. Мъжът бутна старчето, но то, макар че залитна, отново се изпречи пред великана.

- Не я пипай, инак ще си имаш работа с мене! - закани се старчето с писклив гласец.

Тогава мъжът замахна и стовари ръката си върху лицето му. От носа на стареца рукна кръв, а той заговори бързо:

- Правилно! Удряй!

Мъжът само го избута, но старчето някак се промуши изпод ръчищата му и пак се изправи насреща му, избърбори:

- Удряй! Аз си заслужавам! Мръсник съм, подлец съм!

Мъжът се стъписа - огледа всички ни, не помръднахме, даже не дишахме от страх, а после се взря в жената - тя трепереше от ужас.

- Убий ме! - властно кресна старчето, а мъжът побягна, профуча край жената, опита се да я повлече със себе си, но тя се измъкна и си остана, опряна на вратата. Старчето се върна на мястото си, посочи розовото фотьойлче на жената:

- Сядай да се веселим, красавице!

Жената внезапно изсъска злобно:

- Ти какво, на Исус ли ще ми се правиш? - и излезе.

- Какъв ти Исус, Магдалено, че нали аз му казах преди пет минутки по телефона “тук мърсува жена ти, курвичката!”, хе! - подвикна след нея ухилено окървавеното старче. - Юда-Юдичка съм си аз! Грешник и мръсник! - сега вече се заляхме от смях.

То не беше даже смях, а може би ридания, които прикривахме зад хълцукания и кикот.