Стоян Вълев - Член втори от устава на съпрузите

ЧЛЕН ВТОРИ ОТ УСТАВА НА СЪПРУЗИТЕ

Стоян Вълев

Всеки път, когато закъсняваше вечер, Руслан отговаряше на упреците на жена си по един и същи начин, както изисква член първи от устава на съпрузите:

- Работата го изисква, мила!

Каква можеше да бъде тази работа посред нощите, без да е дежурен, Пепа лесно можеше да се досети. То бе толкова близко до ума. Защото Руслан не обичаше да кисне с компании по кръчми, ресторанти и барове. Дори ги мразеше и тя прекрасно знаеше това още от времето, когато бяха само гаджета.

От две години бяха съпруг и съпруга. Звучеше така страшно и толкова отговорно някак си, но излизаше, че тя трябва да си стои вкъщи, да гледа малката Ивета, а той да си живее, както знае. Не-е, няма да я бъде тая, фучеше Пепа тихичко в душата си.

Един ден Руслан се върна по обяд, мъчеше го адско главоболие. Апартаментът беше необичайно празен и тих. Излезли са на разходка, каза си той и се просна на дивана. Скоро хъркането му изпълни стаята. Когато отвори очи, беше вече пет часа. Нямаше ги - нито Пепа, нито детето. Приседна в хола и зачака. Едва в шест и половина Пепа и Ивета влязоха.

- Къде ходите по цял ден? - изфуча Руслан.

- Тати-и-и!... лелките... детска гладина... ху-у-у-баво!... - редеше Ивета. Той се заслуша в това, което изрича детето и го сграбчи, сложи го да седне на коленете си.

- Къде си била?

- Детска гладина... лелките... една кукла... пък едното й оченце... - Ивета се опитваше да опише всичките си впечатления, които я изпълваха, и все не успяваше. Започваше пак отначало, но бащата вече не я слушаше. Включи видеото, пусна детско филмче и Ивета запляска с ръчички. А Руслан се огледа - Пепа я нямаше. Откри я в кухнята.

- Ако детето, както разбирам, е вече в детска градина, то ти къде скитосваш по цял ден? - сопна се той.

- По работа - отговори тя, като дрънчеше страховито с всичко, до което се докоснеше.

- Каква работа?! - сепна се Руслан.

- Регистрирах си фирма и сега устройвам офиса, техниката... - отговори Пепа с гръб към него.

- А пари откъде?! - хлъцна удивен съпругът.

- Заеми - подметна преспокойно тя и пусна крана с топлата вода да си шурти на воля.

- Кой ти ги даде? - попита Руслан и подметна язвително: - Ако не е тайна, разбира се?!

- Хора... приятели... - измърмори Пепа, колкото изчерпателно, толкова и неясно, ловко метна един обелен картоф в тенджерата и опръска обилно съпруга си.

- А кой ще ги връща?! - попита ядосано Руслан, докато гнусливо се бършеше.

- Който ги е взел, той ще ги връща! - сопна се Пепа, олиото в тигана вече цвъртеше, кафеварката кипеше, а водата все така си течеше.

Руслан се оттегли в хола да премисли новосъздадената ситуация. Най-вероятно Пепа щеше да успее, а това означаваше все пак приходи, каза си той и реши да изостави засега офанзивната, а да приеме изчаквателната тактика.

Скоро стана ясно, че приходите на Пепа в пъти надвишават неговите, агенцията й за имоти процъфтяваше с всеки изминал ден. Дори на шега Пепа му предложи да го пенсионира и да му изплаща месечната заплата, а той да напусне вестника, да наглежда къщата.

- А може би ще поискаш и дете да ти родя, а?! - изсумтя недоволно той, а тя, развеселена, му предложи:

- Пробвай се, може и да успееш!

Руслан се смя заедно с нея, но това си бе чиста проба гавра.

Сега Пепа се връщаше редовно в малките часове след полунощ и без да я пита, подмяташе, дори и когато той се правеше, че спи:

- Работата го изисква, мили!

Една вечер Руслан не издържа, отметна одеалото и кресна:

- Не повтаряй като папагал винаги едно и също! Разбрах, че работата ти уж изисква да скиториш посред нощите!

- О, мили! - изчурулика Пепа, като си свали роклята и остана само по сутиен и бикини. Настани се пред огледалото.

Хубава беше, дявол да я вземе, каза си съпругът й, като усети реакцията на онази част от тялото си, която си гласува за красотата винаги, когато и където я съзре.

Пепа се оглеждаше в стенното огледало и с гръб към Руслан изрече:

- Аз си мислех, че така е прието да се казва, когато човек току-що се е разделил със своя приятел или приятелка и идва при своя съпруг или съпруга.

- Моля?! - приседна на леглото Руслан.

Пепа съсредоточено се вглеждаше в огледалото, откъсна едно памуче, натопи го в някаква тъмна течност и продължи да говори сякаш не забелязала почудата и възмущението му:

- Защото, когато за първи път ми го каза ти, работата беше изисквала да поработиш в хотелската стая със стажантката от журналистическия факултет.

- Откъде научи? - издаде се неволно Руслан и прехапа устни.

- Малката мръсница така се бе увлякла от номерата ти в леглото, че ме намери в парка и ми предложи незабавно да се разведа с теб. Направи го с ултимативен тон. Аз просто й казах да се маха от очите ми, а тя взе, че се пръждоса - усмихна се Пепа, докато изтриваше с памучето лицето си пред огледалото.

- Нещастница! - изръмжа вбесен Руслан.

- За кого се отнася тази квалификация, мили? - попита сладко Пепа, докато сваляше сутиена си, все така с гръб към него.

- За малката мръсница, мила! - отговори нежно той и посегна към голия й гръб.

- А! Тогава да махна и това нещо - и пръстите й ловко свалиха бикините. Правеше го за втори път тази нощ, а на него му се стори, че за първи път я желае така - по-силно от всякога.

Без да разбере, някак неусетно, но пък напълно логично, Руслан бе открил член втори от устава на съпрузите - най-страстно желаеш жена си, когато започнеш да я делиш с друг.

Други публикации:
Стоян Вълев. Време за изневери. София: Златната ябълка, 2003.