* * *

web

Пред погледа ти само празни чаши
И малки нечии боклучета
Предмети неподвижно страшни
И страшно неподвижни
Като гладни кучета

И масата е сякаш - в перспектива
Едно захвърлено кълбо
Като земята - светло сива
И по-малко земя
Отколкото стъкло.

Но имало е преди малко хора
И нечие отсъствие крещи
И радва те, че вече не говорят
Че всичко тихо
Все пак се върти.

И продължава
да те радва
и озадачава...