ВСЕКИДНЕВИЕ
Все още здравеца ти идва
в съня прозрачен призори
и между проглас и молитва
искри душицата, искри.
Все още от предишна рана
върху сърце и по лице
кръвта като кобилка врана
току се вихром понесе.
Все още в тебе екне с тътен
дочут и недочут светът,
мори те сутрин зов попътен,
а вечерта - жена на път.
Все още... Докато най-сетне,
от утрешен простор дошла,
душа на друг човек просветне
в угасващата ти душа.
1996
© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2008, № 2 (99)