* * *
Високо в планината има
градче със име на жена.
Приижда сянката му синя
с реките в жълта равнина.
Така високо, непонятно,
че посред житното поле
понякога орел тук падне
с поръсени от сняг криле.
Така далече… И аз чувствам,
че мога да намеря там
това, което съм пропуснал,
което знам и все не знам.
Навярно там е повторима
и първата любов дори.
Навярно там случайно има
полуугаснали искри
от огън, който ми е светил,
от поглед, който съм видял.
От всичко вчерашно, което
живял съм и неизживял…
1957
© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2007, № 2 (87)