* * *
В кухните, където свири
чайникът при мокро време
и швейцарският будилник
звънва както си мълчи,
виждам как ръката може
хляб да чупи и да дреме,
и прозрачна плесен виждам
в мимолетните очи.
А сънят редовно идва
с облекчен и ясен смисъл,
нещо като старогръцки,
преподаван на делфин.
И във кухните сънувам
все вечерна ръкавица,
ненадейно изтървана
от ръка със пръстен син.
И във полъха среднощен
на цигулки, в силуета
на светилници, когато
някой свещите гаси,
както си мълчи - прозвънва
изведнъж у мен сърцето.
Будя се. Денят започва.
Няма време за сълзи.
Аз работя. Аз отричам
себе си. Дълбоко в мене
ръкавицата вечерна
друг един живот побра.
Спи ръката с хляба, плесен
погледа ми ще отнеме,
но усмивката ми трепка
в кухните като искра!
1968
© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2007, № 2 (87)