* * *
Познах вкуса на хляба черен,
горчивината на солта
и упокойния вечерен
камбанен екот на смъртта.
Видях мъже на сън да плачат
и да ликуват наяве,
когато тръгваше орачът
от плуг секира да кове.
Животът, който ми остана,
е само памет за война.
Аз оглушах от барабани,
одрипавях от знамена!
1961
© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2007, № 2 (87)