МАСА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Една кована маса
отдавна има вкъщи.
Тя бавно плесеняса
като забравен къшей.

Ъглите й ухаят
на счукани бадеми.
Тъмней разплискан чаят
в окръжности студени.

Навеки се просмука
в дъските й дебели
подлучената супа
на сънните недели.

Припомням зима сляпа,
военна беше... Беше
с вода от пряспа хляба
и като лед ечеше.

Но вече рухва тая
трапеза. Там не сядат.
Подслушвам как витае
дълбоко дървоядът.

А времето минава -
човек и птица редом.
Гърмят позор и слава.
Аз масата си гледам.

Тя вече си отива,
разнищва се и ето -
купчинка пепел жива
отнесоха в мазето.

И нищо не остана
от масата. Повее
понякога Балкана
със здравец ненадеен.

Усещаме тогава,
че тук мирише чесън,
че още дъвчим хляба,
с вода от пряспа месен

Къщурките нарамят
след бурите дъгата
и като тъмна памет
се губят времената.

1966

© Никола Инджов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Никола Инджов. Вечерна ръкавица. София, 1967.