Никола Инджов

ГОВОР

На Николай Хайтов

Говорът на планината
пада с полегато ехо,
но селцето, от което
птица лятна излетя,
изравни се с равнината
и речта му надалеко
в бели ручеи остана -
ручей говорлив и тя.

Мулетарските кервани,
борината, минарето
и жените край синии -
сякаш че родили хляб,
и морето в далнината,
и сърцето на детето
горе при снега изчезват
с поглед на планинец сляп.

Ето ме, и аз живея
в равнина и есен ранна,
и небе над мен широко,
и широк пред мене ден,
но едни далечни думи:
хромел, халище и мряна,
в паметта ми се възнасят,
и към хребет оснежен.

И привиждат ми се още
едри хора русоляви,
говорът им е където
глуха мълния трепти.
И излита птица лятна -
нито ястреб, нито славей -
и като далечна дума
над очите ми лети.

1970