ЛАНСКА ШУМА

В устата ми е вкус на изгоряла шума
- във ноздрите ми, в костите, в плътта...
Живот пробужда двора, на разсъмване
догаря ланска купчина листа.

Изпивам жадно въздуха със ноздри
и се пробуждам пролетна - като кокиче...
Как може дим от изгоряло, господи
завръщане в живота да предрича...!?

 

 

© Мария Зоицина, 2003
© Издателство LiterNet, 13. 10. 2003
=============================
Първо издание, електронно.