* * *
Си най-тленен,
когато сключваш сутрин босите си крака
около торса ми.
Скъсаните със зъби и палец сребърни опаковки
събираме в метална китайска кутия
с мустакати дракони
от бисквити на майка ти,
от черен чай преди това.
Намери ме
вътре някъде.
Събираш сняг с голи ръце,
мокри филтри за кафе
и полепнала по челото потна коса.
Тичал си.
Ще се опиташ да обелиш ябълката,
без да вдигаш ножа
и ще поставиш спиралената обвивка
върху корема ми.
Мразя те най-много,
когато си нещо повече от тялото си.
Бучици пръст има тази нощ по чаршафите,
намери ме някъде
вътре в тях,
по-навътре, някъде по-навътре.
© Мартин Златев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92)
Други публикации:
Мартин Златев. implosion. София, 2007.