Мартин Златев

СЕДЕМ

Чаршафите
се оттичат
в сифона на леглото
и на дъното
се утаява
споменът за тялото ми.
Преди това е станала на въздух една нишка,
пронизваща зърната на гердана -
разпиляват се и във внезапната аритмия
на ударите им по пода
се ражда пулсът
на сърцето ти:
разтваряш стомаха ми,
той те поглъща
и аз те доносвам,
преди да изтече всичко останало.