НЮАНСИ НА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Индигова съм,
тежка, гъста, недостигаща,
задух в дробовете на кита,
тамян в параклиса от призраци,
фреска под мухъла
по стените
и една въздишка
пресъхнала
от употреба...
Индигови букви,
малко архаични,
педантично подреждам,
изплитам в мрежа,
защото е омаломощително
да поддържам себе си
толкова пълна
и толкова дълго.
Няма да разливам
мастилото,
ще го впръсквам на струи
по контурите
на собствената ми епитафия
достатъчно фино
и тънко като було,
докато не стана

лавандулова.

 

 

© Милена Вълканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2007, № 2 (87)