"СЪПРОТИВА.NET": ИСТИНСКОТО УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА
Миряна Минкова
Конфликтът
между миналото и настоящето не съществува: утопичните намерения да се структурират
рационално градовете са превърнати в недобре планираните K.-ски улици, разкривените
и одрипани кръстовища, регулирани от хора със свирки като на футболни рефери
- социалното реконструиране е направено. Всички пътища водят към периферията
на Фуко, ние сме в лудницата, до затвора, край бордеите, седим в кръчмите и
обсъждаме космически совалки и ракети. Градовете ни са в точни форми, ясни рамки,
лъскави обекти, убиващи всяко желание за съпротива. Подредените фасади крият
хаоса на вътрешността - парадокс, за който се е говорило с векове: въпросът
за мъртвото единодушие на един свръхрегулиран ред. Той винаги води до хаос в
самия център на културата - в обществото. И тъй като светът е лудница, съпротивата
може да започне само от единственото място, останало непокътнато от прехода
- сборната точка на номадски умове, реална или виртуална, мястото на раждане
на "аутопията": лудницата.
Романът СЪПРОТИВА.net ни въвежда там, където липсва усещането за място, за пространство и време. Действието е комуникация, а героите и начините, по които те общуват са толкова разнообразни, че читателят е постоянно в състояние на шизофрения. Преживяването, което се получава, е като в кино, обхваща всичко, до самите мисли на героите, като проспект в театъра, хиперреалност, от която ние сме част.
"Много странно - помисли си първия доктор. - Тая мутра какво непрекъснато се обажда."
"Верно, че странно - помисли си вторият."
...
"Защото не съм мутра - помисли си бодигардът."
СЪПРОТИВА.net се явява мястото, където човешките събития се случват и чрез които обществото се движи напред. Какафоничното действие е като предизвикателството да чуваме себе си в бързото ежедневие, в което сме заливани с тонове информация. Всичко, което се случва в романа, съществува хомогенно и набляга на силовата връзка между взаимно несъвместими, пресичащи се събития. Нахвърляните вътре двеста двадесет и втори страници от чужди книги пък формират паралелния сюжет, разпръснат като мозайка. Христо Карастоянов ги поставя на най-невероятни места, на които изненадват или разсмиват, но в никакъв случай, като същински ресторант МакДоналдс насред Червения площад, не те оставят да ги подминеш. В сряда героите говорят на руски: "Молчать - не разсуждать!". Всеки от тях е индивидуалист, опозицията им се движи като група, а домът, който охраняват, е социално учреждение - олицетворение на държавата. Абсурдът е, че индивидуалностите са сплотени, групата няма идентичност, а държавата се явява безпомощната лудница, която се охранява от анонимни герои с прякори на фашисти.
Има истинско усещане за свобода из тази книга. Преградите не означават нищо. Читателят минава през нея като скитник и наградата, която може да открие, са многото събития и смях с всеки прочит. Номадско убежище, тя е далеч от тоталитарната подреденост, далеч от елита на естетиката, и по този начин оставя място за обстоятелствата около човешкия опит.
© Миряна Минкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108)