СТАР ГРАД
Веднъж бях на някаква улица, на която дърветата
покланяха изписаните си листи пред очите ми.
Просто артисти, просто артисти
на своята служба при времето...
Тук вече всичко е отдавна казано,
тук вечността играе комарджийската
с живота
и няма никакво значение залога им!
С един писател, пияница и комарджия,
коментирахме, че къщите във този град
живеят винаги като вдовици -
(дори и някои от тях
да имат още своите собственици) -
понякога се кипрят, но не могат да прикрият
множащите се бръчки по лицата си;
говорят често за смъртта
и казват,
че това, което винаги оставало след нея
било не повече от прах и мирис на изгнило.
И улиците със изписаните листи
със имена и снимки.
© Миряна Минкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2005, № 8 (69)