ПОРТРЕТ НА ОБИЧ

web

Нося на челото си целувката на ноември
а в джоба кестеняво листо и мъничко кестени.

Любов, предчувствам, че си есен -
спокойствието на дъха ти
ми сочи към последния сезон.

По улиците вятъра ми прави реверанс -
знае ли че нося в себе си
душа на есенно дърво?

Усеща ли че в мен са рожбите му?

Ноември е. И пак вали като безмълвно обяснение.
И зная някой някъде върви и крие в джобовете дъжд,

предчувствайки във всяка капка думи.