БЛОКОВЕ

Дупница. Прах и блокове.
Улици, по които босите мисли
режат краката на собствениците си.
Потрошени бутилки.
Пияниците въргалят живота си.
Дупница. Карай нататък!

Радомир. Прах и блокове.
Потрошени животи.
Улици, а по тях ни мисъл,
ни водка. Стигнахме ли?

София. Блокове. Блокове. Блокове.
Покривите им като ноти
по разкривено петолиние диктуват песен,
която никой не свири.
Аз и лудите я танцуваме.

А те строят още.
И още.
И още.

 

 

© Миряна Минкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2004, № 11 (60)