АЛА-БАЛА-НИЦИ

web

Дъждът си клъмбурка.
Кучето на каиша и
човека на другия край,
подсвирквайки,
подминават скучните мисли:

тая есен
като бръшлян е плъзнала!

Цветята, хората,
поприведени
крачат в калищата-чернилища,
на другият край душата
до болка се е огънала

песен -
животът ги носи в различни октави...

Напяяява - всичко някой ден отминава.