* * *

web

Аз съм вишната,
която ще виси на пъпната си връв до мига,
в който ще се почувства привлечена от ръката ти
и ще те изненада с нечаканата сладост.

Стената съм,
която под бялата си болнична привидност
внезапно се оказва странно синя
и по-дълбока от небето.

Аз съм душата,
която всяка сутрин слагаш във солница,
за да стигне за повече хляб,
но соли чужди залъци,
а ти чакаш прегладнял.