РАДКО-ХАПНИСЛАДКО

Имаше едно момченце,
мъничко като мишленце,
а пък много пакостливо,
дяволито, инатливо.

Името му беше Радко
и обичаше да хапва сладко.
Конфитюри, мармалади,
меденки и шоколади.

Дето и да бяха скрити,
бързо биваха открити
и излапани. Ам-ам!
Ех, че лакомник голям!

Пращаше го в магазина
хляб да купи баба Мина,
идваше със сладолед,
сладки и бурканче мед.

А веднъж отишъл Радко
тайно в кухнята за сладко
и заклещил си главата
между двата долни рафта.

Оттогава го наричат всички -
даже мъничките птички
от прозореца на чичо Златко! -
Радко-Хапнисладко.

 

 

© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2017, № 9 (214)