ДОМАШЕН ХЛЯБ

Докато дълбая домашния хляб,
откривам сърцето му топло,
сякаш не е приготвен от автомат,
а от мама по домашна рокля.

С всеки сантиметър напред
все едно през живота се движа -
с твърда кора и препечен наглед,
а пък с мека душа и загрижен.

Пътувам през земните пластове днес,
ще пътувам и вчера, пътувах и утре.
Ядрото от лава сънувах нощес,
че вече достигнал съм буден.

Със хляба търкаля се пълното земно кълбо,
цяло човечество чака -
залък да счупи, да засади дърво,
да намери центъра на Земята.

28.09.2016

 

 

© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2017, № 4 (209)