ЗА МОСТА И ЯНТРА КРАЙ БЯЛА

На майстор Колю Фичето

Като млад левент юнак
моста бди над вековете.
Янтра е прегърнал пак,
впил снага във бреговете.

Той въздиша в чуден блян,
а водата му приказва,
как хиляда гроша там
пази Янтра в бяла пазва.

Тук любов е сътворил
баш дюлгера Колю Фичев.
На невяста подарил
българин красив и личен.

Нека дъжд и вятър сух
и река да вдигат пяна.
Има слънце, има дух.
Българско е, старост няма!

А света да трополи,
и за близо и далече.
Мост и Янтра тук сами
са в прегръдка в цяла вечност!

 


Стихотворението получава Втора награда в националния конкурс за поезия "Петър Алипиев" (2003).

 

 

© Любен Илев, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.