Красимир Симеонов - Завръщане (поема)

ЗАВРЪЩАНЕ
(поема)

web

На Жоро Ангелов

- I -

Има места, за които тъжим -

искрящи от мраз,
поръсени с кръв, като с морава пудра;
запълнени с черна вода
или с телата на дребни бозайници.

Има места от чисти пространства.
Без остри ъгли -
те не опират в небето нито за миг.
Нужни са дни да ги заобиколиш.

Има места, където врагът ни причаква,
замерва ни с въглени,
духва ни пепел в очите
и тихне стаен.

И има ли още места -
огромни, пламтящи, небесни
буци живот -
към които да тръгнем?

Най-сетне има места, които сънуваш -
тревисти ливади над борове,
няколко думи от песен,
самата невинност.

- II -

Шепне тревата на коня приведен;
шепне на котката птицата в храста;
шепне сърната на ловеца неведом;
шепне на слепия тояжката му:

"Спи и сънувай това обещание.

Залита залезът по отмалялата пътечка,
но към утрото поема озарен."

- III -

Нощ е, но ние не спим.
След дъжда
въздухът тръгва нагоре.

И виж как тогава
ни залива с мед
мрака на боровете.

- IV -

Четири и половина сутринта.
Рано или късно
пускам радиото.

Рано или късно.
Така садя домати днес,
поливам лука
надявам се на тиквичките...
(Добре е две дърва да пъхна в печката
за после.)
Иначе разсадът бе добър,
но времето ни лъга цяла пролет...
Да изкарам за децата плод -
от моите ръце да го поискам!

Като баща ми, който ме пребиваше през ден,
а след години носеше доматите със кофи -
ще ги остави пред вратата ми заключена, ще чака...
До вечерта се вкисваха доматите.

Осем и половина вечерта.

Да пием по ракия, викам,
и да погледаме
отсрещните неща.

- V -

В три започва славеят да пее. В пет престава.
С първите бодли на слънцето
се прекратява музиката поучителна.
Не ще я чуеш никога отново.

- VII -

Черна,
подута
и стръвна кръвта
търси да грейне в месото.