ЖИВОТЪТ - НАЧИН НА УПОТРЕБА
Жорж Перек
Небето,
лилаво от предчувствия,
дръпна щорите си
и остана на тъмно.
Преброих
сто хиляди майки
да плачат за синове,
които не са раждали.
Морето прегриза дъната
на своите кораби
и диво заби на умряло...
Някой тогава
помилва освирепелия вятър,
зави се с лилавото небе
и заплака в скута на майките.
Привечер
плъзна слух, че
бездомно дете се удавило.
Доброволецът съм, който,
посред детския апокалипсис,
ще търси вечно
звездното му тяло.
© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet,
10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.