ПОЕТИЧЕСКИЯТ ВИР
Едно пътуване
с Румен Леонидов
Докато стояхме в реката
на общия камък,
разкрачени един срещу друг,
той рисуваше с пръст във водата
на моите мисли;
аз мълчах.
Когато станахме
от общия камък
и тръгнахме
всеки към своя бряг
до моя трябваше да доплувам,
а той стигна на куц крак.
Без съмнение тази нощ
душата ми
като глухарче беше издухана
и се наложи да върна
на неговия бряг
всички от групата.
© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet,
10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.