ПИСМО ДО МЕН
на Т.
Искам да вкуся
разтопения по пръстите ти
захарен памук.
Да съблека черупката
на всяко съществуване,
на илюзията за безпомощност
и непреходност;
на мислите
окапали под звуците
на уличен оркестър;
на белезите от усмивки по гърдите
като страниците
от живота на един рицар
сърдит от обич
и болен от щастие.
© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet,
10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.