ИЗБЕН ДУХ
С наядени зъби, с безцветен език
се гърча типично.
Зад вратата в мазата
плъх единак
с червени очи
дълбае в сърцата ни.
Попивам в стените
и разяждам бетона
на вашето щастие
от отровата на вашите щастия
перхидролени
по-смел.
Избирам си бъчва
и влизам с главата
надолу
от материала с огнени стрии
обезобразен.
Щом отлежа
ще ме пият децата - си мисля.
© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet,
10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.