БЕЗ БРЯГ
Родих
се
и посивя от отчаяние луната,
поръси със праха си улиците,
изтупа ги
и ръждяса.
Едно махало от древни съзвездия
натроши минутите.
Дядо разпали лулата си с тях
и стана безсмъртен.
Роди ме
плешивата улица.
Нагриза ми вените.
Не ме питай сега,
защо не се връщам
при нея.
© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet,
10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.