ВСЕ ОЩЕ ЖИВ
Мирисът на тази гад,
загнезден във гърлата
яде греди, сърца.
До сухо са оглозгани
костите на труп,
открит до мен,
но подарен
на тях.
Лежа
по-тих от кръговете във вода.
О, плъхове!
Аз помня обещаното от вас
и сам сред кораба -
СвръхСам - най-после чувам
как вятърът - последният прокажен -
издува
моята пробита кожа.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.