ТИХИ ИГРИ
Отдавам
корабните въжета
на самотата
и поемам към
откритото море от спомени.
Където
ще ме застигне
лошото време на тъгата ми;
ще ме пропука.
И докато потъвам,
ще се надявам думите
да са хриле,
за да поиграя шах
на дъното...
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.