СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
На Ангел Г. Ангелов
Смехотворна шестетажна кула -
по скоро дървена барака -
грозно нещо, мислено да бъде Онзи кон,
но изоставено;
с процепи, объркани стълбища,
проядено от лишеи и старост.
Аз напредвам някак през етажите
и бързам.
На първия ме срещна змеят
от детските ми сънища - все същият.
На вторият един приятел,
който се удави като малък,
ми разказва дълго за пропуснатото.
На третият момичето,
което
топлеше очите ми
през тихия и миризлив живот,
си тръгна.
На четвъртия
започнаха да ме преследват страховете.
На петия се спрях -
основите на кокалестото създание
потрепваха;
донасяха ми вести,
крайно натъжаващи.
С провесени крака и бавен поглед,
впит във кожата на моето чудовище
успях да видя
как залагат взрив в основите.
Дребничките долу носеха фитилите,
посичаха със брадвите си,
ровеха с крака.
И успях да видя как във края на гората
ковяха масите за утрешния Празник.
Един етаж -
и съм сред птиците - си казах...
Но тези сънища
са толкова непридвидими.
Събудих се от треската след дни
и пих вода.
И не мога да си обясня кръвта и болката
от някакви трески,
забили се под ноктите ми.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.