ПИСМО ДО МЕН
На Тина
Искам да вкуся
разтопения по пръстите ти
захарен памук.
Да съблека черупката
на всяко съществуване,
на илюзията за безпомощност
и непреходност;
на мислите,
окапали под звуците
на уличен оркестър,
като страниците от живота
на един рицар
сърдит от обич
и болен от щастие.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.