НОВИТЕ ВАРВАРИ

web | Стоях и слушах

Момчето имаше баща -
сух и неподвижен.
Мъчно му беше,
когато го къпе в неделя
и когато го бръсне
в понеделник.
                 И понеже
любовта е дърво,
което всеки издялква
според мечтите си,
момчето скова ковчег
за баща си
и една нощ
го целува в устата
до последния тласък
на времето.
                 После
прерови джобовете му
и звънна на лекаря...

Майка му умря малко след това.
Момчето беше на девет.

 

 

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.